Вълчи камък – едно „екстемно“ изкачване пеша

Вълчи камък е впечатляваща панорамна площадка в Родопите, разположена над село Гьоврен. Напоследък придоби популярност и като една от най-високите панорамни площадки на Балканския полуостров. До нея може да се стигне пеша или с джип, но ако изберете пешеходния маршрут, е важно да се подготвите добре. Ние посетихме мястото в края на февруари и изкачването ни се превърна в истинско приключение сред сняг, лед и горски пътища. В този пътепис споделям личния си опит, какво ни затрудни и какво бих направила различно следващия път.

Вълчи камък се намира на около 1650 м надморска височина над родопското село Гьоврен. Самата платформа е изградена от местните хора с цел популяризиране на туризма в региона.

---

1. С джип (по-лесният вариант)
Можете да използвате организиран трансфер с джип. Ще намерите предложения край разклона при село Тешел. Оттам тръгват и турове към друга известна панорамна площадка – Орлово око.

2. Пеша (по-приключенският вариант)
Автомобилът се оставя над село Гьоврен – на поляна с чешма и навес за пикник. Оттам започва изкачването.

---

Нашето посещение на Вълчи камък

Посетихме мястото в края на февруари, по време на нашата СПА почивка в Девин. Избрахме да се изкачим пеша до панорамната площадка на върха.

Предварително бях намерила информация, че маршрутът е около 4 км в едната посока, с денивелация около 500 м и време за изкачване около 1,5 часа.

Очаквах не особено трудна разходка – малко по-натоварваща от изкачването към местността Калето по екопътека Струилица–Калето–Лъката, което направихме предния ден.

---

Суровата горска реалност

Реалността обаче се оказа доста по-различна.

Асфалтовият път свършва още в центъра на селото. Към края става доста стръмен, тесен и труднопроходим, дори за по-висок автомобил. За щастие нямаше насрещно движение, защото не знам как бихме могли да се разминем. На моменти ми се искаше да се откажем, но нямаше къде да спрем или обърнем.

На поляната имаше няколко паркирани коли, което донякъде ни успокои, че не сме единствените по маршрута.

Скоро след началото срещнахме джип с туристи. Шофьорът ни предупреди, че пътят е дълъг и горе има сняг, и ни посъветва да се движим по основния път. Даде ни визитка „за всеки случай“, ако закъсаме.

---

Сами в гората – сняг, лед и следи от животни

Продължихме и стигнахме до табела „Вълчи камък – 4 км“. Там започва пътеката през гората, но ние не успяхме да я открием и продължихме по пътя.

Това се оказа грешка.

Макар пътят да не беше много стръмен, се оказа значително по-дълъг. Постепенно навлязохме в зона със сняг, киша и лед. Движехме се по коловозите от джиповете, които на места бяха заледени.

По едно време ни настигана човек с АТВ, който ни каза, че пътя е дълъг и сме изпуснали по-пряката пътека.

Около нас имаше следи от диви животни, а усещането да сме сами в гората направи преживяването още по-стресиращо. Дори не смеех да си помисля, че името на панорамната площадка, може би предполага наличие на вълци в района.

---

Панорамна площадка Вълчи камък

След около 2 часа и половина изкачване най-сетне стигнахме.

Гледката беше наистина впечатляваща, но силният вятър и умората не ни позволиха да ѝ се насладим напълно. Освен това се притеснявахме дали ще успеем да слезем преди да се стъмни. От вишката се виждаха заснежените върхове на Рила и Пирин, както и околността в Родопите.

---

Спускането – по по-краткия път

Решихме да слезем по пътеката, по която бяхме видели други туристи.

За щастие имаше сняг и успяхме да следваме техните следи. Пътеката минава през гората и на места е доста стръмна.

Успяхме да слезем за около 45 минути – точно преди да се стъмни. Есествено преживяването ни „на живо“ в планината беше доста по-драматично, от колкото изглежда сега.

Поука, вместо заключение

Не сме „вчерашни“, както се казва – ходили сме доста в планината и знаем правилата. Но този път „нарушихме „всички правила тръгвайки без подходяща екипировка, късно следобяд през зимата във високата планина ( 1600м. – не са за пренебрегване!). Свала Богу не пострадахме! Но – не правете така! Ето някои прости правила за туризъм в планината:

• Информирайте се добре за маршрута!
• Екипирайте се според условията!
• Тръгвайте рано!
• Не разчитайте на случайността!