Видни българи, родени в град Елена

Разходката в град Елена ме провокира да проуча историята на града и някои видни българи родени в Елена. Без да претендирам за изчерпателност, ще ви разкажа накратко за някои от тях.

Иван Момчилов

Иван Николов Момчилов е роден през 1819 година в Елена. Първоначално учи в гръцко училище в Търново, а след това и в Гърция. По съвет на Иларион Макриополски продължава обучението си в Одеската духовна семинария, но там остава само една година поради заболяване.

След завръщането си в родния град основава първото българско класно училище. То е устроено по руски образец, като се изучават  предимно хуманитарни дисциплини, включително психология и логика, без да се подценяват и природонаучните предмети и чуждите езици.

Иван Момчилов води занятията на чист български език, а за да разнообрази и онагледи обучението сам изработва учебни пособия. Постепенно училището се превръща в школа за учители или „даскалоливница“, както го нарича Петко Славейков, който е негов възпитаник.

През 1859 г. Иван Момчилов продължава своето дело в Горна Оряховица, където също създава класно училище. Работи като учител до 1864 година, но служи до последния миг от живота си на това поприще. По негова инициатива се учредява „Книгопродавница Момчилов и съдружие” в Търново. Той е автор и съставител на редица ценни учебници, някои от които продължават да се ползват и след Освобождението.  След боледуване Иван Момчилов умира 1869 година в Горна Оряховица.

Кършовски род

Една от известните възрожденски фамилии, произлезли от град Елена е Кършовската. Според преданието родът води началото си от Кършо войвода, който се е заселил в покрайнините на днешния град Елена. След битка с османците оцелява само петнадесетгодишният му син – Стойно. Синът на Стойно – Иван Кършов участва в делегацията на еленчани, които издействат разрешение от Цариград за построяване на крепостта Калето, за защита на града от кърджалиите. Това се случва около 1800 година. Иван Кършов е учител и участва в преписите на Паисиевата история в Котел, както и в двете завери – от 1812г. и Велчовата завера от 1835г.

Синът на Иван – Христо Кършовски е ръкоположен за свещенник в Елена през 1842г. Той участва заедно със своя баща в двете завери. Става близък съратник на Георги Раковски, който посещава домът му по време на Кримската война. Плеядата от видни българи, родени в Елена се допълва от неговите потомци.

Седемте деца на поп Христо Кършовски

Синовете на поп Христо Кършовски – Иван, Йордан, Сава, Кръстьо и Антон също оставят следа в българската история.

Иван Кършовски е виден книжовник, учител и революционер. Участва във въстанието на Капитан Петко войдода и в двете легии на Раковски. Името му се нарежда сред учередителите на първия Български Революционен централен комитет, основан в Букурещ през 1869г. Иван Кършовски става близък съратник на Васил Левски и Панайот Хитов. След Освобождението е доброволец в Сръбско-българската война, живее и работи в София като адвокат и се занимава с журналистическа дейност. Редактор е на някои български вестници, издава книги, библиографии и спомени. Умира в София през 1914 година.

Йордан Кършовски е Ботев четник, заловен от турците при Лютиброд и освободен от затвора при даване на амнистия. Бил е дребен търговец на тютюн. След Освобождението пише спомени за четата на Христо Ботев, част от тях са публикувани в един от вестниците, но които брат му Иван е редактор.

Сава Кършовски заедно с по-големите си братя се запознава с Васил Левски в Букурещ. След завръщането си в Елена е избран за председател на местния революционен комитет. Посреща Васил Левски и Ангел Кънчев и координира революционната дейсност в района. Той е учител, журналист и писател. Автор е на първата книга за Васил Левски, издадена още през 1880 година в Търново.

За по-малките братя Кръстьо и Антон, както и за двете им сестри Андоничка и Мария има по-малко сведения. Днес къщата на Кършовци в град Елена е обявена за паметник на културата.

Иларион Макариополски ( Стоян Михайловски)

Иларион Макариополски, със светско име Стоян Стоянов Михайловски( да не се бърка с писателя Стоян Михайловски, който е негов племеник) е роден през 1812 година в град Елена. Той е още един от видните българи, родени в Елена. Учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в село Арбанаси. През 1832 година се замонашва в Хилендарския манастир на Света Гора. В периода от 1841 до 1844 година Иларион Маракиополски учи в Цариград като същевременно е и писар в Патриаршията. Така той получава изключително високо за времето си образование и достига до извода, че е наложително да се реши българският църковен въпрос.

Заедно с Неофит Бозвели през 1844 година изготвят прошение до Високата порта. В документа са формулирани някои искания като: българите да имат свои архиереи, които да се избират от епархиите; да издават свободно български вестници и книги; да имат свои училища; да се открие българска църква в Цариград и т.н.. Това е първата програма на движението за църковна независимост. През 1845 година Неофит и Иларион са официално упълномощени да представляват българските еснафи по въпросите на „вярата“. Следва упорита борба, най-вече с гръцката Патриаршия и на 27 февруари 1870 година, българите постигат своята църковна независимост. Учредена е Българската екзархия с пръв екзарх Антим I.

Иларион Макариополски е избран за търновски митрополит през 1874 година. Той полага основите на Петропавелската духовна семинария в едноименния манастир край град Лясковец. Умира в Цариград на 4 юни 1875 година и е погребан в двора на желязната църква „Свети Стефан“. Повече за живота и делото му може да научите тук.

Стоян Михайловски

Стоян Николов Михайловски е роден в град Елена през 1856 година. Той е потомък на стар възрожденски род. Син е на Никола Михайловски и племеник на Иларион Макариополски. Стоян Михайловски активно участва в дейността на Македоно-одринската организация. Известен е със своята обществена и просветна дейност. Автор е на множество стихотворения, поеми, басни и публицистични произведения. Най-известното му произведение е стихотворението „Кирил и Методий“, което се превръща в училищен химн, след като Панайот Пипков създава музиката за него.

Originally posted on април 11, 2021 @ 6:58 am