Димитровград и несбъднатите копнежи на Пеньо Пенев
Каква е първата ви асоциация като чуето името на Димитровград? Някои хора го свързват с неделният бит-пазар ( най-големият в България), други с зелените паркове, трети с комплекса Марица-изток, а соц-утопията от миналото и бригадирското джижение остават на последно място.
История и създаване на град Димитровград
Градът на бригадирското движение Димитровград е създаден с указ на Георги Димитров на 2 септември 1947година чрез обединение на три села Раковски, Марийно и Черноконево. Градът е построен от 50 000 бригадири, които работят безвъзмездно в продължение на няколко години. Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи и пътища на територията на днешната община Димитровград. Сградите са в по съветски образец в така наречения архитектурен стил „сталински барок„.
Всъщност идеята за развитие на въгледобива и свързаните промишлености не е на Георги Димитров. Още през 1941година компанията Гранатоид, създадена от германски предприемач започва изграждането на нов промишлен комплекс, като купува съществуваща въгледобивна мина в Маришкия басейн и започва изграждането на циментовия завод „Вулкан“ с годишен капацитет 100 хиляди тона и топлоелектрическа централа.
Географско положение и икономическа стойност
Димитровград е разположен в Тракийската низина по поречието на река Марица. През годините на социализма Димитровград се развива като регионален търговски, промишлен и транспортен център. С население от 33 хил. души сега той е втори по големина в областта. След Демокрацията Димитровград се превърна в център на амбулантната търговия с най-големия пазар за промишлени стоки в България. Интересно, как как не решиха да сменят името му както на някои други български градове!?

Туристическа информация
Когато минавате през Димитровград или целенасочено сте решили да го посетите, въпросите оито ви вълнуват са:
- Какво може да се види ( забележителностите на града)
- Как се стига до там с различни видове транспорт
- Какво може да се прави там – заведения, атракции
- Какво има в околността
Забелжителности в Димитровград
Дом музей Пеньо Пенев
След Нова Загора спираме в Димитровград съвсем за кратко, буквално колкото да изядем по един сладолед в 40-градусовата августовска жега. Първото нещо. което виждаме е къщата музей на Пеньо Пенев. Намира се на главната улица срещу гарата. На втория етаж е запазена стаичката, в която е живял. Не се качваме. Оставаме до входа, за да прочетем стихотворението му „Пътека“, написано на плочата зад гърба на статуята. Потръпвам. Оставам с някакъв горчив привкус, с усещане за тъжен залез на един неудолетворен живот.

Като израстнала през времето на социализма бях запозната с живота и творчеството на Пеньо Пенев само от това, което сме учили в училище. Знаех за „поета с ватенката„, за прокламиращите новия строй стихотворения и нищо повече. Едва сега прочетох в биографията му за пълният с премеждия, неудачи и нищета живот на поета, завършил със самоубийство на 27 април 1959 година. Едва сега прочетох някои от „скритите“ и неизвестни по време на социализма ( поне за мен!!!) стихотворения. Едва сега научих нещо за него…
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека…
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка – и ето го края! –
Извървяна е тя, извървяна…
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Тъжно, много тъжно е когато някой си отиде неудовлетворен от този живот…. Добре поне, че е оставил някаква следа след себе си.

Централният площад на Димитровград

Хвърлихме един бърз поглед и на центаралната градска част. Символите на социализма са навсякъде: сградите, паметниците, широкият площад. Но има и „подобрения от демокрацията“ – реставрирани нови плочки, актрактивни инсталации.





Жегата и недостатъчното време не ни позволиха по-дълга разходка из града. не можахме да видим прословутите паркове, но пък винаги остава възможността пак да минем през Димитровград.
Досега с града и наследството на поета Пеньо Пенев беше като едно кратко лирическо отклонение по нашия път.
Originally posted on август 16, 2021 @ 9:52 am

4 коментара