Пътешествие из Източните Родопи – маршрут и идеи за пътуване
Това е разказ за едно Пътешествие из Източните Родопи, което проведохме през лятото на 2021 година. Надявам се за пет години информацията да не е остаряла. Но пък впечатленията са истински и преживяването беше автентично.
Посетени градове в България
За пет дни изминахме над 1300 км. Преминахме през 15 български града, три от които са областни центрове, а имената на шест от тях завършват на „град„.
От малките родопски градчета Златоград ми допадна най-много като туристическа дестинация, макар че лично аз предпочитам по-нестандартните и не толкова „туристически“ места. Неделино ме очарова с приятната визия на градския си център и научих малко известни факти от историята ни. През Момчилград и Крумовград преминахме без да спираме и впечатленията ми са само от прозореца на автомобила. Останах леко разочарована, че намерихме Ивайловград пуст и безлюден, очаквах и туризма там да е по-развит впредвид забележителностите наоколо. Свиленград пък ме изненада с „изобилието“ от казина и художественото оформление на моста на Мустафа паша и около него. Явно хазартния бизнес все пак носи приходи в местната хазна и градът бе уреден и чист.
От градовете извън Родопите ми хареса Нова Загора – централната част е приятна и добре уредена, освен това тук също намерих интересна за мен информация. А на Димитровград не успяхме да отделим достатъчно време, може би друг път.
Областните градове също малко „пренебрегнати“ в нашата програма поради недостатъчното време и най-вече поради горещините. Все пак успяхме да погледнем Хасково от високо, през Кърджали минахме транзит, тъй като друг път сме го посещавали, а в Ямбол направихме само една кратка фоторазходка.
Забележителности
Все пак главното в нашето пътешествие из Източните Родопи бяха забележителностите. Посетихме четири крепости, две тракийски светилища, две тракийски гробници, една скална църква, една римска вила, три моста, един водопад ( за съжаление пресъхнал ;)), един язовир и един природен феномен.
Крепости
От крепостите най-впечатлителна бе Устра – най-вече поради местоположението си и внушителните останки. Крепостта Мезек е превърната в туристически атракцион, но поради пандемията нещата са по-замрели. Крепостта Лютица изглежда обещаваща като находки, остава разкопките да приключат и пътя до нея да бъде оправен, за да стане по-достъпна. Букелон е самотна забравена крепост до самата гранична бразда, но там също има интересна история за тези, които я ценят.
Тракийски гробници и светилища
Гробницата Мезек не е толкова впечатлителна, както тези при Старосел например, но пък са се постарали да я експонират по нестандартен и модерен начин. Оригиналната Александровска гробница не е достъпна за посетители, но музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи, изграден до самата гробница представя пълно нейно копие, както и допълнителна информация.
По отношение на тракийските светилища, въпреки че на Орлови скали има най-голям брой скални ниши и се счита за най-голямото от този вид, все пак това е просто една голяма скала. Докато на Глухите камъни е далеч по-интересно и могат да се видят много повече находки не само от траките.
Мостове
Мостовете, които посетихме бяха съвсем различни и несравними помежду си. Въженият мост при село Лисиците за някои е атракция, а за други (местните жители имам впредвид) е средство за съществуване. Мостът на река Армира е стар каменен мост, който се оказа не толкова древен и забележителен, но ако минавате наблизо си струва да се отбиете да го видите. И накрая – моста на Мустафа паша в Свиленград наистина ме очарова. Не толкова с „гениалния“ градеж на турския архитект, колкото с внушителния размер, шума на пълноводната Марица и фонтаните в реката с художественото осветление. Адмирации към местната управа за последното. Хубаво е когато старините се опазват, съхранява се автентичния им вид и се експонират по подходящ начин.
Списък с публикациите по хронологичен ред
- Нова Загора
- Димитровград и несбъднати копнежи на Пеньо Пенев
- Тракийската гробница село Александрово
- Хасково от високо
- Каменните гъби
- Въженият мост при село Лисиците
- язовир Студен кладенец
- Златоград – град на изобилието
- Неделино – едно приятно кътче в сърцето на Родопите
- Орлови скали -тракийско светилище в гората над Ардино
- Устра – крепост на върха на планината
- Пресъхналият водопад на Сътворението
- Ивайловград- мраморният град
- Атеренски мост
- Вила Армира – поглед от вън
- Крепост Лютица -мраморният град на Калоян
- Средновековна крепост Мезек
- Тракийска гробница Мезек
- Скален комплекс Глухите камъни
- Свиленград – българският град на коприната
- Скалната църква при село Михалич
- Крепостта Букелон край село Маточина
Заключение
Пътуването не е просто цел за достигане до дадена дестинация, а преживяване по пътя, което ни обогатява и променя. Често най-ярките и трайни спомени не се раждат в прецизно планираните дестинации, а в онези неочаквани, случайни спирки по пътя. Една отбивка към забравено селце, гледка, открита случайно зад завоя, или непредвидена почивка в малко крайпътно заведение могат да преобърнат цялото преживяване. Тези непланирани моменти ни учат на гъвкавост, улавят истинската автентичност на мястото и ни напомнят, че понякога самата магия се крие не в крайната цел, а в готовността да се отклониш от маршрута.
Дано този маршрут да ви хареса и най-вече да ви вдъхнови за вашите пътешествия. Пътувайте и преживявайте!
5 коментара