Тракийската гробница село Александрово (Александровската гробница)
Тракийската гробница в село Александрово ( Александровска гробница) е едно от най-значимите открития в бъгарската археология. Открита е от Георги Китов през 2000г. край хасковското село Александрово.
Георги Китов
(1943-2008)
Откривателят на Александровската гробница е един от най-известните български археолози и траколози. Наричан е „българският Индиана Джоунс“ и отркил и проучил някои от най-значимите тракийски гробници в България. Негово откритие е Долината на тракийските царе с короната на неговата дейност Голямата косматка. Георги Китов е открил още Тракийския култов комплекс край Старосел, Жаба могила и много други.
Гробницата е датирана от втората половина на IV век пр.н.е. и е била на неизвестен тракийски владетел. Отличава се със своите уникални и сравнително добре запазени стенописи. Височината на могилния насип на Рошавата чука е 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м. Входът на гробницата е от изток. В нея се влиза по коридор, дълъг 15 м. Следват две камери: правоъгълна камера с размери 1,90 на 1,5 м. и кръгла камера с диаметър 3,30 м и височина 3,40 м. Счита се, че гробницата има два периода на използване. За това свидетелстват двете подови нива на кръглата камера – едното от каменни блокове, другото от трамбована глина.
Все още не е напълно установено дали тово е само гробница или е имала и друго ритуално предназначение. Според някои историци и археолози тракийските гробници били не само погребални съоръжения, но и хероони – светилища на обожествените предшественици и дори храмове, където били извършвани мистериални обичаи и където владетелите били обожествявани. Постройката на Александровската гробница е играла ролята на храм-мавзолей.
Как траките са строили своите гробници
Траките са имали два метода при строеж на могилите. При единия от тях са правели насипа едновременно със строежа, а при другия насипа е правен на етапи в продължение на дълъг период от време. По отношение на използваните материали за строеж също има разнообразие от каменни плочи, ломен камък, кирпич, дърво и други.
Гробницата в Александрово е една от малкото, в които са запазени стенописи. Стенописите изобразяват сцени на свещен лов, обожествяване на покойните аристократи, битки, погребални угощения. Всичко това е безценен източник на информация за тракийската действителност. Не е известно художниците, украсили гробницата от какъв произход са. Най-вероятно са били траки, но е възможно да са и гърци (елини).




Реплика на Тракийската гробница при село Александрово
Самата гробница не е достъпна за посетители. През 2009г. в близост е изграден посетителски център с Музей на тракийското изкуство в Източните Родопи. В него в естествени размери е изградено копие на гробницата, а по стените на музея има репродукции на стенопистите от самата гробница.
От информационните табла може да се научи историята на траките по нашите земи и за Одриското царство. Сред експонатите може да се види и откритото в северната част на Сакар планина златно съкровище, датирано около 4500-4000 г.пр.Хр. Накитите от златното съкровище, аналогични на предметите от Варненския некропол и са най-старото обработено злато в света.
От същия период са много от откритите тракийски гробници в България като : Казанлъшката, Голямата косматка, Жаба могила край Стрелча и тракийската гробница Мезек край Свиленград. Най-голямата могила, откривана по българските земи, е Шушманец край Шипка.

Повече за Александровската гробница може да научите тук.
Нашето посещение в Александровската гробница.
След Нова Загора и Димитровград третата спирка от нашето пътешествие из Източните Родопи бе Тракийската гробница в село Александрово. Спряхме на паркинга и тръгнахме по алеята към музея. Музеят бе много добре уреден и климатизиран и се превърна в приятен оазис за нас в августовския пек. Направо не ни се излизаше оттам, но пътешествието трябваше да продължи. Следващата ни дестинация бе град Хасково.
Originally posted on август 17, 2021 @ 7:43 am
