Хасково от високо

Хасково е областен център в централна Южна България. С население от около 70хил. души града се нарежда на 12-то място сред българските градове. Градът е разположен в хълмистите равнини между Стара планина и Родопите.

Градът има хилядагодишна история. Още през 8-ми век тук е съществувало славянско селище, оградено с дебела крепостна стена, през 10-ти век селището се разраства, но е унищожено от византийците. Градът е възроден по времето на Второто Българско царство от династията на Асеневци. След падането на България под османска власт, турците назовават селището Хаскьой. В средата на 19 век разцъфтяват традиционните занаяти като кожарство и кожухарство, а в града се оформят цели занаятчийски и търговски улици с над 200 работилници и търговски кантори.

Хасково от птичи поглед

Ако попаднете в Хасково и нямате много време за разглеждане на града, то задължително се изкачете на хълма с паметника на Богородица и Камбанарията до нея. През последните години паметника на Божията майка се наложи като емблема на града. Самият монумент изграден през 2003 година и е признат от Световните Рекорди на Гинес за най-високата в света статуя на Богородица с Младенеца, висока 14м. и поставена на постамент от 17м. Освен това статуята е изградена на хълм в парк Ямача и се вижда от целия град.

В близост до статуята през 2010 година е изградена 30 метрова камбанария. Вита стълба с 135 стъпала отвежда посетителите до панорамна площадка, откъдето се разкрива 360 градусова панорама от град Хасково и околностите. В камбанарията са поставени 8 камбани, които бият всеки ден в 12:00 и в 18:00ч.

Обичам гледките от високо! Винаги, когато имам възможност, не пропускам да се изкача на високо и да погледна оттам. От високо се вижда общия план и цялостната визия. Добива се по-добра представа за наблюдаваната забележителност. Долу в низкото може да се впуснеш в детайлите, а отгоре – получаваш всеобхватност.

Посетихме Хасково на 1 август следобяд при 42 градуса и това бе единственото, което имахме възможност да видим поради горещините. Добре, че на върха на камбанарията се усещаше лек полъх и жегата бе по-поносима.

За съжаление нямахме врем да се впуснем в детайлите и да опознаем града и неговите забележителности. Но може би ще сторим това някой друг път. Сега е време да продължим своето пътешествие из Източните Родопи.

Originally posted on август 17, 2021 @ 9:49 am