Зеленци – изворите на река Сава сред изумрудените води на Юлийските Алпи

След почивния ден, който прекарахме в малкото австрийско село Гийс, в района на Ренвег ам Качберг, продължихме нашето 9-дневно автомобилно пътешествие. Вече бе осми ден от началото. Поехме на юг към границата със Словения. Решихме да избегнем опашките при преминаването през тунела Караванкен и избрахме друг маршрут – през прохода Вурценпас.

Това се оказа и най-краткият път до Подкорен в Словения, където се намираше следващата природна забележителност, която искахме да разгледаме – природният резерват Зеленци.

През прохода Вурценпас

Преди да стигнем до Зеленци, искам да спомена няколко думи за прохода Вурценпас.

Макар че пътят през прохода е само около десетина километра, на места се оказа доста стръмен. Впоследствие разбрах, че наклонът достига до 18%. Особено предизвикателно е изкачването от австрийската страна, където има дълги стръмни участъци и малко възможности за спиране.

Нашият автомобил почти „прегря“ по време на изкачването.

На върха на прохода се намира Бункермузей – най-големият запазен отбранителен комплекс от времето на Студената война в Австрия. Интересното е, че съоръжението е било поддържано до 2002 г. за защита на границата с тогавашна Югославия.

Не успяхме да го разгледаме, защото пристигнахме твърде рано – още преди да отвори – и решихме да не чакаме.

Продължихме към Словения и съвсем скоро стигнахме до следващата ни спирка – Зеленци.

Природен резерват Зеленци – къде се намира?

Природният резерват Зеленци се намира в северозападната част на Словения, близо до Подкорен и на няколко километра от Кранска гора, в подножието на Юлийските Алпи.

Резерватът е разположен непосредствено до главния път и достъпът до него е изключително лесен. В близост има безплатен паркинг, а посещението на резервата също е безплатно.

От паркинга до Зеленци се стига за около 5–10 минути пеша. Пътеката е кратка и приятна и не изисква специална физическа подготовка.

На място са изградени дървени мостчета и платформа над влажната зона, както и малка наблюдателна кула. От нея се открива прекрасна панорама към изумрудените води на Зеленци и величествените върхове на Юлийските Алпи.

Как са се образували Зеленци?

Произходът на Зеленци е свързан с ледниковата епоха и огромния ледник, който някога е покривал тази част на Юлийските Алпи.

С топенето и отдръпването на ледника се оформя долината Планица. Ледовете оставят след себе си огромни количества каменни отломки и моренни насипи. По-късно водите от околните планини започват да пренасят и натрупват чакъл, който постепенно образува естествена преграда в долината.

Така се оформя древното езеро Корен.

В продължение на векове по дъното му се натрупват фини варовикови частици, известни като езерна креда. С течение на времето водата успява да си проправи път през естествената чакълеста преграда и езерото постепенно се оттича.

На негово място остават речната долина на Сава Долинка и уникалната влажна зона на Зеленци.

Днес това е едно от най-интересните природни места в този район на Словения.

Водите на Зеленци се подхранват от подпочвените води на Юлийските Алпи. Те преминават през пропускливите варовикови и чакълести слоеве, преди да излязат на повърхността.

И точно тук се появява най-интересната част.

На дъното на малкото езеро могат да се видят множество отвори, от които водата бълбука нагоре. Тези малки подводни извори са известни като „тумфи“.

Откъде идва изумруденият цвят на Зеленци?

Когато застанеш пред Зеленци, първото, което привлича погледа, е невероятният цвят на водата. На снимките изглежда почти нереален – наситено зелен, като нефрит.

Всъщност водата е бистра и прозрачна. Специфичният цвят се дължи на комбинацията от растителност и водорасли по дъното, както и на отражението на околните зелени гори и планински пейзажи.

Получава се онзи характерен изумруден оттенък, който прави Зеленци толкова необикновен.

Нашите впечатления от Зеленци

Мястото е изключително красиво, но това, което ме впечатли най-много, беше именно зеленият цвят на водата.

Освен красотата на пейзажа обаче, за мен имаше още нещо интересно – виждах извор на река.

Преди доста години, по време на посещението ни в Родопите, тръгнахме от село Могилица на юг към гръцката граница, за да търсим изворите на река Арда. Тогава обаче така и не успяхме да стигнем до тях.

Тук беше различно.

Чудото – как се ражда една река

Застанахме до малкото езеро и можехме да видим как от дъното през множество малки отвори едва забележимо бълбука вода.

Точно оттук започва своя път Сава Долинка – един от изворните притоци на река Сава. А след това реката продължава дългото си пътуване през Европа.

Река Сава се превръща в най-големия приток на Дунав по обем на водата. Тя свързва четири държави и три европейски столици и достига дължина около 1000 км. докато се влее в Дунав при Белград. По време на миналогодишното ни автомобилно пътешествие до Хърватия и Черна гора се отбихме в Белград и от крепостта Калемегдан наблюдавахме мястото, където Сава се влива в Дунав.

Сега при това пътуване обратно към България на няколко пъти минавахме покрай река Сава и я пресичахме. И виждахме как след всяка наша среща става все по-пълноводна и голяма. В Загреб също няколко пъти преминахме по моста над река Сава – вече доста широка и пълноводна.

Така по пътя станахме свидетели на „природно чудо“ – как една река се ражда и расте. В началото бяха само няколко мехурчета вода сред изумрудено езеро. А стотици километри по-късно – голяма река, която вече уверено си проправя път към Дунав.

Миналата есен на връщане от пещера Венеца решихме да се отбием през плевенските села Брегаре и Байкал, където видяхме устието на река Искър. Тогава у мен се зароди идея да проследя една река от изворите до устието ѝ. Може би някой ден ще го направим за някоя от българските реки.