Олесун – градът на 62-я паралел

На следващата сутрин корабът вече бе акостирал в Олесун (Ålesund) – град в Норвегия, който допълни нашата представа за страната на фиордите. Погледнах от палубата и видях нещо, което изобщо не очаквах – истински голям град с широки улици, големи сгради и автомобили. Оказа се, че Олесун има около 56 000 жители – почти колкото Велико Търново

Изглед към Олесун от високо – острови и фиорди

Тръгнахме на разходка из града, като най-напред се отправихме към най-високата му точка – хълма Акслa (Aksla). До панорамната площадка водят 418 стъпала от градския парк. Малко стръмно и изморително изкачване, но пък гледките оправдаха напълно усилията. Добре, че бяхме и от първите, които се изкачихме, защото навръщане по пътеката бе станало истинско „задръстване“ – няколко хиляди души, пътници от два круизни кораба пъплеха нагоре по хълма.

Панорамната площадка на върха на хълма Акслa ни позволи да видим почти целия град и околните острови. Така добихме пълна картина за него.

Олесун не е разположен на едно място, а върху няколко острова, свързани помежду си с мостове и тунели. Морето е навсякъде – между островите, край къщите и пристанището, а зад тях се издигат околните планини. Именно тук за първи път усетихме истинския мащаб на норвежкото крайбрежие – море, острови, планини и фиорди, събрани в един пейзаж. Брегът е толкова разчленен, че трудно се разбира кое е на континента и кое е остров.

Забележителности в Олесун

В близост до панорамната площадка видяхме един паметник. Оказа се, че това е паметникът на Кристофер Рандерс. Това е норвежки поет, писател и запален планинар, израснал в Олесун. Той посвещава голяма част от творчеството си на природата на Норвегия и е автор на известен пътеводител за региона. Затова не е случайно, че е изобразен именно като планинар – с бастун и крак върху скала, сякаш току-що е спрял, за да се наслади на гледката към любимия си край. Много ми напомни за нашият Алеко Константинов – израсъл в друг регион, но със сходни интереси.

Пред сградата на общината открихме един интересен фонтан. В центъра му е фигурата на Оберон – царят на елфите от „Сън в лятна нощ“. Скулптурата е дело на норвежкия художник Боге Берг и представлява Оберон, стъпил върху част от лодка. Така приказният герой по любопитен начин се вписва в морския характер на града и в същото време прави неочаквана препратка към Шекспир. Наблизо имаше и паметник на един техен национален герой от съпротивата. Явно норвежците си падат по нестандарното изкуство.

Малкият фар на Олесун

Разходката ни по крайбрежието ни отведе и до малкия червен фар Molja, разположен в края на вълнолома при входа на пристанището. Построен е през 1858 г., когато нарастващото корабоплаване наложило да бъде обозначен входът към пристанището на Олесун. Самата кула е малка – около 6 метра висока, а светлината се намира на около 8 метра над морското равнище

Днес фарът има доста необичайна съдба. След като е автоматизиран, той вече не се нуждае от фаропазач и е превърнат в хотелска стая. Представям си, че да прекараш нощта тук, буквално заобиколен от морето, трябва да е едно доста специално преживяване.

История на Олесун

Историята на Олесун е тясно свързана с морето и риболова. Селището започва да се развива като търговски център през XIX век, а през 1848 г. получава статут на град. Най-драматичният момент в историята му настъпва на 23 януари 1904 г., когато опустошителен пожар унищожава почти целия стар град. Само за няколко часа около 850 къщи изгарят и над 10 000 души остават без дом.

Градът е възстановен изключително бързо, а новите сгради са построени в характерния за началото на XX век югендстил (Art Nouveau). Именно тази архитектура днес придава на Алесунд неговия неповторим облик и го превръща в една от най-интересните спирки по норвежкото крайбрежие.

Олесун се намира приблизително на 62-рия паралел, далеч на север по европейските ни представи, но все още е в зоната на зелените острови, фиордите и сравнително мекия морски климат. Ако погледнете картата на Норвегия, ще забележите, че той е в първата една трета от територията на страната. До най-северната точка Нордкап остават още 9 градуса географска ширина или приблизително 1000 км в северна посока.

Лични впечатления от Олесун

Имахме достатъчно време да обиколим града, да се разходим покрай крайбрежието и да стигнем до емблематичния фар. Видяхме го от различни гледни точки: от високо, от брега на Норвежко море и се потопихме във вътрешността му, разхождайки се по улиците.

Олесун ни направи впечатление със своята чистота и подреденост. Централните улици бяха доста оживени, особено с туристите от двата круизни кораба, но въпреки това Олесун създаваше усещане за спокойствие и безкрайно пространство – може би заради морето, островите и планините, които сякаш навсякъде присъстват в пейзажа.

Не знам дали това е град, в който бих останала за по-дълго, но със сигурност е място, което си заслужава да бъде видяно. От панорамата на Акслa, през красивите фасади в стил Арт Нуво, до малките улички и крайбрежието – Олесун ни показа една съвсем различна Норвегия.

Вечерта се върнахме отново на кораба. Круизът по Норвежките фиорди продължаваше, а пред нас имаше още едно очаквано преживяване. Следващата спирка бе Флом.