Burg Hohenwerfen ( Хоенверфен) – замъкът над долината и полетът на соколите

След подземния свят на пещерата на Ледените гиганти отново се връщаме към дневната светлина на Алпите. Само на кратко разстояние от Верфен, високо над долината на река Залцах, се издига внушителната крепост Burg Hohenwerfen – средновековен замък, който сякаш и днес пази прохода между планините.

Още при първия поглед към замъка впечатлява неговото местоположение. Изграден върху стръмен скален хълм, той векове наред е контролирал долината и важния път през нея. Заедно с близката крепост Хоензалцбург, Хоенверфен е бил част от отбранителната система на Залцбургските архиепископи.

Днес обаче ролята му е друга – да разказва историята на региона и да предлага едно от най-интересните преживявания в австрийските Алпи.

Изкачването и първото усещане

До замъка може да се стигне пеша или с лифт, който бързо издига посетителите над долината. Ние избрахме комбинирани билети, които включваха ползването на лифта, организиран тур с гид и самостоятелно разглеждане на крепостта.

От стените на замъка се открива прекрасна гледка към долината на река Залцах – зелени склонове, алпийски върхове и малки селища, разпръснати в подножието на планините.

Най-напред разгледахме самостоятелно двора и трите музейни експозиции в комплекса, а след това се включихме в организирания тур. Така успяхме да видим вътрешността на замъка – от подземията до кулата с камбаната.

Към тура се предлагат аудиогидове на различни езици, което ни позволи да се запознаем по-подробно с историята на крепостта.

Историята зад стените

Зад дебелите каменни стени на Хоенверфен се крият близо хиляда години история, изпълнена с благородници, войни, суров средновековен живот и дори едно голямо бедствие.

Замъкът, който виждаме днес, е строен, разрушаван и престрояван в продължение на векове под властта на могъщите залцбургски архиепископи.

Първият замък

Всичко започва през XII век, когато между 1125 и 1145 г. е изградено първото ядро на крепостта.

По онова време главната сграда е имала сравнително проста конструкция с масивни дървени греди, а под нея са се намирали укрепените подземни помещения – казематите.

Интересното е, че част от тогавашните външни стени и централни колони са оцелели напук на времето и могат да се видят и днес.

Драматичната история на селските бунтове

През XVI век, по време на Селската война, крепостта е сериозно разрушена. Това налага мащабно възстановяване, което напълно променя облика ѝ.

Архиепископите решават не просто да поправят нанесените щети, а да превърнат Хоенверфен в модерно за времето си и трудно превземаемо фортификационно съоръжение.

Тогава подземните каземати получават красиви тухлени сводове и започват да се използват за складове и затвор. Около замъка са изградени мощни отбранителни кули, нов арсенал, параклис и камбанария.

До края на века крепостта вече има три предни двора и постепенно придобива внушителния силует, който ни посреща и днес.

Животът в крепостта

Във времена на мир животът в тази огромна твърдина е бил изненадващо уединен. За отбраната ѝ са били нужни едва осем стражи, разположени на ключови позиции.

С разрастването на комплекса обаче зад стените му се оформя малко затворено общество от около 60 души. Тук, рамо до рамо със семействата си, са живеели занаятчии, готвачи, писар, свещеник и пазачи. Имало е дори собствено училище в замъка.

Ежедневието е било белязано от суровата реалност на Средновековието. Докато богатите са се лекували с традиционните за епохата, а понякога и доста съмнителни методи като пускане на кръв и строги диети, бедните и затворниците често са разчитали на билкари или… на местния палач.

Парадоксално, но семействата на палачите са били сред най-добрите познавачи на човешката анатомия по онова време. Те намествали счупени кости, лекували рани и приготвяли мехлеми.

За да припечелват допълнително в трудни времена, те дори продавали странни амулети, изработени от човешка мазнина и кожа, на които хората тогава приписвали магически лечебни свойства.

Последното голямо изпитание

Най-голямото изпитание за замъка в по-новата му история настъпва в една мразовита зимна нощ – на 8 януари 1931 година.

В централната част на крепостта избухва опустошителен пожар. Огънят бързо излиза извън контрол и обхваща крилото на параклиса.

Жегата е била толкова силна, че покривните керемиди започнали буквално да експлодират и да хвърчат из двора. За да спасят каквото могат и да ограничат разпространението на огъня, хората били принудени да зазидат проходите между бойните кули и страничните крила.

Пожарът е локализиран едва на следващата сутрин, но са били нужни още осем дни непрекъснато дежурство, за да бъдат угасени и последните тлеещи въглени.

Замъкът днес

Днес от пламъците няма и следа, а Хоенверфен гордо пази спомена за всички тези събития, превърнати в част от неговата незабравима атмосфера.

Крепостта е превърната в културен и туристически обект, който съчетава история, музейни експозиции и живи демонстрации. Именно това я прави различна от много други замъци в региона – тук историята не само се гледа, а се преживява.

Направи ми впечатление, че не само децата, но и възрастните с удоволствие участваха в разнообразните дейности. Имаше възможност да се опита ходене на кокили, стрелба с лък и други занимания. Не липсваха и модерни интерактивни атракции, които добавяха малко хумор към средновековната атмосфера.

„Истинските“ господари на замъка

Тъй като Хоенверфен е бил военна крепост, склад за провизии и суров затвор през вековете, мишките са били неизменна част от ежедневието. Когато благородниците и пазачите са изоставяли замъка по време на войни или епидемии, мишките са оставали единствените постоянни обитатели зад дебелите каменни стени.

Днес е създадена специална паралелна история за най-малките – чрез специални дигитални огледала човек може да се „преобрази“ като мишка.

Емблематичната кула с камбаната и гледките от върха

Едно от най-впечатляващите места в Хоенверфен безспорно е емблематичната кула с камбаната (Glockenturm). Изкачихме се нагоре по стъпалата, за да достигнем масивната камбана „Бургханл“ (Burgahnl), излята през далечната 1568 година в Инсбрук. Тя тежи внушителните 4412 килограма и гласът ѝ е толкова мощен, че и до днес огласява долината при големи празници.

Излязохме на отворената дървена беседка под самия покрив на камбанарията и пред очите ни се разкри зашеметяваща 360-градусова панорама към виещата се река Залцах и величествените, огрени от слънцето Алпи.

Тайните на кулата обаче се разкриват най-добре чрез една запазена старинна схема на стената. Тя показва оригиналния механизъм от XVI век, който превръщал всеки звън в истинско изпитание за силата на пазачите. Вместо с обикновени въжета, четиритонната камбана се е задвижвала чрез система от дълги, ковани железни лостове. За да залюлеят този колос, на долния етаж е бил нужен екип от четирима мъже, които дърпали лостовете в перфектен синхрон. Точно покрай тези метални оси, малко по-надолу в кулата, и до днес безотказно тиктака автентичен часовников механизъм от началото на XVIII век.

Соколарското шоу – жива традиция от Средновековието

Най-голямата атракция на Burg Hohenwerfen безспорно е соколарското шоу.

Провеждано на откритата площадка на замъка, то представя една от най-старите дворцови традиции в Европа – соколарството и работата с хищни птици.

По време на демонстрацията соколи, орли и лешояди прелитат над главите на посетителите с впечатляваща скорост и прецизност. Треньорите разказват за историята на соколарството и за неговата роля в средновековния живот, когато то е било символ на благородство, престиж и власт.

Най-впечатляващият момент е, когато птиците се изстрелват от кулите на замъка и се спускат стремително над долината, използвайки въздушните течения на планината.

Това не е просто шоу, а впечатляваща демонстрация на връзката между човека, животните и природата на Алпите.

За нас това беше и първата възможност да присъстваме на подобна демонстрация с хищни птици. А гледката на огромните птици, които прелитат само на метри над главите ни, определено е преживяване, което се помни.

Финал на един алпийски ден

Посещението на Burg Hohenwerfen беше естествен завършек на туристическата ни обиколка в Австрия и част от нашето 9-дневно автомобилно пътешествие из Словения, Италия и Австрия.

За няколко дни прекосихме австрийските Алпи – от Покрива на Тирол, в най-югозападната част на нашия маршрут, до пещерата на Ледените гиганти край Верфен, в неговата най-североизточна точка.

Бяхме на повече от 3200 метра надморска височина и слязохме на около 70 метра под земята в ледената пещера.

Видяхме величествените Кримълски водопади, плавахме по едно от най-живописните алпийски езера – Цел ам Зее, потопихме се в историята и културата на Инсбрук и прекарахме няколко часа в истински средновековен замък.

А за първи път в живота си присъствахме и на впечатляващо шоу с хищни птици.

Така само за три дни видяхме Австрия в една невероятно пълна картина – ледници, водопади, езера, подземен свят, красив стар град и средновековна крепост.

На пръв поглед това са напълно различни места. Но всички те са свързани от една и съща планина, една и съща долина и една история, която Алпите пазят вече векове.

И може би точно това е най-хубавото на пътуването – само за няколко дни да преминеш от ледника към водопада, от подземния свят към върховете, а накрая да застанеш върху стените на стар замък и да гледаш как соколите кръжат над долината.

Всъщност в Австрия прекарахме още един ден, но той бе ден за пълна почивка и отдих в малко алпийско селце. След това започнахме обратния път към дома, като първо преминахме през Словения и емблематичното езеро Блед.