Флом и митичния път през долината на фломската железница

След Олесун нашият круиз по Норвежките фиорди пое по обратния път на юг. Този път се отбихме във Флом – малко село, разположено във вътрешния край на Аурландсфиорд, който се явява приток на по-фолемият Согнефиорд.

Името Флом произлиза от староскандинавската дума flá, която означава „равно, плоско парче земя“. То се отнася до плоските равнини около долината на река Флом, сгушена между стръмни планини.

Пътуване с Фломската железница

По красивата долина на реката е изградена една от най-живописните железопътни линии в Норвегия – Фломската железница (Flåmsbana). След като слязохме от кораба, се упътихме към жп гарата за туристическо пътуване по тази впечатляваща линия.

Фломската железница свързва Флом с планинската гара Мюрдал. Линията е дълга само 20 километра, но преодолява впечатляваща денивелация от около 864 метра. По трасето има 20 тунела, като 18 от тях са прокопани изцяло на ръка. Железницата функционира от 1940 година, като първоначално по нея са се движели влакове с парни локомотиви, а днес линията е електрифицирана.

Особено впечатляващ е наклонът – до 5,5%. Това превръща Фломската железница в една от най-стръмните железопътни линии със стандартно междурелсие в света. По-голямата част от маршрута преминава при значителен наклон, а влакът се изкачва от почти морското равнище във Флом до около 866 метра надморска височина при Мюрдал.

В старата сграда на жп гарата е оформен музей, който разказва за историята и изграждането на железопътната линия. Интересно ни беше да научим какви огромни усилия са били необходими за прокарването ѝ през стръмните планини. По време на строителството са работили стотици хора, а 18 от тунелите са издълбавани изцяло на ръка.

Пътуването до Мюрдал и обратно отнема около два часа. Влакът преминава през зрелищни пейзажи – покрай стръмни планински склонове, зелени долини и пенливи водопади, а по маршрута преминава през всичките 20 тунела.

Една от най-впечатляващите спирки е тази при водопада Кьосфосен.

Водопадът Кьосфосен и шоуто на Хулдра

Кьосфосен е една от големите атракции по маршрута на Фломската железница. Водопадът има 93 метра пад и до него няма автомобилен път – достъпът на туристите е именно с влака.

За съжаление, по време на нашето посещение водопадът не беше особено пълноводен. Но тук атракцията е друга – танцът на митичната жена, облечена в червено.

Още щом слязохме на перона, започна да звучи традиционна норвежка народна музика и от храстите изведнъж се появи жена в червена рокля. Тя олицетворява Хулдра – митично създание от скандинавския фолклор.

Според легендите Хулдра използва своите хипнотизиращи песни и танци, за да омагьосва пътниците и да примамва мъжете дълбоко в горите. Тези, които я последват, рискуват да изчезнат завинаги или да бъдат прокълнати.

Самото шоу е направено така, че да изглежда почти като магия. Поради мащаба на водопада и скалистия терен всъщност участват няколко актриси. Те са облечени в еднакви червени рокли и се появяват на различни места зад скалите. Така се създава илюзията, че Хулдра изчезва на едно място и мигновено се появява на друго сред пръските на водата.

Вижте видео от шоуто на Хулдра при Кьосфосен

Обратно към Флом

По време на пътуването ни с влака възникна някакъв проблем с електрозахранването по линията и се наложи да изчакаме около 20 минути на едно място. Това леко помрачи нашето пътуване, но пък гледките по пътя си останаха все така впечатляващи.

Успяхме да се върнем навреме, за да разгледаме околността и железопътния музей, преди да се качим отново на кораба. Самият музей представя историята на Фломската железница и показва как е изградена тази невероятна за времето си линия.

За тези, които си мислят, че в чужбина не стават аварии: не е вярно – стават. Но всичко е уредено и няма хаос. При нас минаха служители на железницата, които ни предупредиха да не слизаме на крайната спирка, а да останем във влака, тъй като той ще се върне веднага. Така че дори и малката авария се превърна в част от нашето преживяване.

„Българската следа“ във Флом

Винаги ми е приятно, когато отида някъде далеч и открия нещо „българско“. В случая чух българска реч в едно от заведенията на брега.

Оказа се, че момчетата, които продаваха дюнери, са „наши“ момчета. Не ги попитах от кой край на България са, но ми беше интересно и някак приятно да срещна българи чак тук, във Флом, сред норвежките фиорди.

Заключение

Флом се оказа едно от онези магични места, където дивата норвежка природа среща човешкия инженеринг в перфектна хармония. Макар малкото селце да има едва около 300 постоянни жители, благодарение на круизните кораби и популярността на региона, в активния сезон тук ежедневно идват няколко хиляди туристи.

За разлика от по-спокойното Хелесйлт, Флом е отлично развит туристически център. На брега и по протежение на долината има хотели, от пристанището тръгват фериботи към други части на Норвегия, а прочутата железница осигурява удобна връзка през гара Мюрдал към Берген и Осло. Мястото е перфектен пример за това как една дестинация може да съчетава успешно както морски, така и сухопътен туризъм, без да губи от автентичния си чар.

Тръгнахме си от Флом с много приятни спомени и снимки, очаровани от митичния танц на Хулдра и най-вече от красивата пророда на фиордите. Нашият плаващ хотел бавно напусна Аурландсфиорд. Предстоеше ни още един цял ден в открито море край бреговете на Норвегия. След оето щяхме да се отправим на юг към германското пристанище на град Кил.