Има нещо особено приятно в това, когато пътуваш далеч от България и изведнъж попаднеш на нещо познато. Името на българин, паметник, улица, книга, надпис, исторически факт или дори съвсем малък детайл, който те кара да спреш и да се усмихнеш. Именно тези малки открития започнах да наричам „българската следа“.
Защо търся българската следа?
Може би защото, когато пътуваме, не търсим само красиви места. Търсим и истории. Понякога те са свързани с държавата, която посещаваме. Друг път – с някого, който е живял там преди години. А понякога са толкова малки, че остават незабелязани за повечето хора.
Човек винаги търси познатото. Все по-често се улавям, че сравнявам местата, които посещавам, с нещо българско и познато. Скалистите върхове в Доломитите ми напомнят за Пирин, а по-заоблените и зелени пейзажи на Тиролските Алпи – за Родопите. Когато видя град с амфитеатрално построени къщи по склоновете на някой хълм, веднага се сещам за Велико Търново. И така нататък.
Може би го правя не само защото тези места са ми познати, а и защото са ми близки и родни. И вероятно точно затова забелязвам българската следа, когато я срещна по света.